РЕГУЛАЦИИ В ПОЛЗА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

На 01.10.2014 год. с Решение №Ц-16 Държавната комисия за енерго и водно регулиране (ДКЕВР) обяви новата промяна на регулираните цени за електрическа енергия. Решението беше очаквано. Последвалите го протести също. Липсата на изненада, обаче, както е в този случай, далеч не означава постигната сигурност и предвидимост за българската енергетика, защото последствията от политическата сянка в действията на регулатора отдавна нарушиха баланса в отношенията потребител – енергийни предприятия, който баланс ДКЕВР е призван да крепи.

Последните девет години в България бяха приети и променени много закони с цел поставяне във фокуса на регулациите защитата на потребителите, които се приема да бъдат по-слабата и уязвима страна в отношенията с търговците. Нов Закон за защита на потребителите от 09.12.2005 год., промените в Закона за енергетиката и подзаконовите актове по приложението му от 2009 год., 2012 год. и 2013 год. Постигнати бяха резултати, но такива, които е трудно да отличим от тези на другите „нещо-правещи“ държавни органи.

Статистиката: в годишния доклад на ДКЕВР е посочено, че за 2013 год. в комисията за сектор „Електроенергетика“ са постъпили 2332 броя жалби, които за улеснение на четящите доклада са разпределени в 6 категории. Не са дадени, обаче, никакви обобщени данни за решенията по тези жалби, нито защо при такъв брой жалби са извършени само 23 проверки - приключили с 24 акта за установяване на административни нарушения и със 7 предписания за отстраняване на нарушения от доставчиците. Прости математически изчисления оставят впечатлението, че по 2309 жалби или не е направено нищо или са били отхвърлени като неоснователни.

Другият контролен орган – Комисия за защита на потребителите (КЗП) в отчета си за 2013 год. информира, че в направление „Защита икономическите права на потребителите“ - при осъществяване на правомощията си комисията е обявила за неравноправни 8 клаузи от договори при общи условия на 6 електроразпределителни електроснабдителни дружества. 5 от тях не са спазили препоръките на КЗП за корегиране на „проблемните“ текстове в договорите, предвид на което срещу тях са заведени колективни съдебни искове. Тези резултати показват желание, но ретроспективно погледнато –не и възможности, защото това са единствените действия в тази насока на тази администрация за последните 5 години. Да, това е активност, но слаба и непоследователна, като се вземе предвид, че на другия фронт – в съдебните зали, в този период споровете инициирани от потребителите срещу търговци ползващи неравноправни клаузи в договорите надминават 5 000.

Може би, основният проблем на администрацията на двете комисии е недостатъчната софтуерна обезпеченост, необходима за доброто изпълнение на възложените им по закон задължения. Съгласно „Устройствен правилник на ДКЕВР и нейната администрация“, утвърденият щат (128 човека) е сравним с този на австрийския регулатор E-Control. Всички други сравнения по постигнати резултати (за които може да се съди по изнесената информация в уеб страниците на енергийните регулатори) не са в полза на българския. Това сочи, че е необходимо оптимизиране и разширяване на обема автоматизирани процеси в рамките на възложените функции, което да допренесе до повишаване на ефективността на работата на администрацията на ДКЕВР. Дали това е възможно?

Преглед на организацията на изнесената информация на уеб сайтовете на другите енергийни регулатори , сочи че разрешението на така поставения проблем е в развитието на системата за онлайн депозиране, обработка и поддръжка на статус на жалбите на потребителите. Такава система вече е разработена в България в някои публични институции и в големи търговски преприятия.

Такава е и политиката на Европейския съюз за извеждане на споровете от съдебните зали и насочването им за решаване към независими несъдебни институции. В сферата на енергетиката добър пример за тази политика е Третият либерализационен пакет – предвиждащ създаването на механизма на енергиен омбудсман (чл.3, т.13 от Директива 2009/72/ЕО от 13.06.2009 год.) и Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия –по Регламент (ЕО) №713/2009 от 13.06.2009 год.

На 21.05.2013 год. Европейският парламент и съвета приеха Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове (АРС) и Регламент №524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове. Тези два акта – свързани и взаимодопълващи се, целят създаване на структури, осигуряващи възможности за решаване (не медиация) на правните спорове без участие на съд или съдия. Процедурите са значително отдалечени от съдебните – предвиден е максимален 90 дневен срок за окончателно решаване на спора, акцентът на правоприлагането е поставен върху морала и справедливостта като източници на правото, потребителите са освободени от такси или те са символични. Не е необходимо да посочим всички отлики, за да е ясно, че тези нови европейски правила бележат едно движение напред, което се надяваме да подобри качеството на защита на правата на потребителите и в Република България.

Разбира се, в нашия случай първите крачки са важни. Извънсъдебното решаване на споровете в България няма сериозни традиции и институции като тези в Запазна Европа, а самата съдебна система изпитва сериозни затруднения в работата си. Сред гражданите на Република България цари чувството за липса на справедливост. В тази среда, от изключително значение е флагмана на промяната. Вярно е, че не всички енергийни регулатори в Европа – членове на Агенция за сътрудничество на енергийните регулатори имат разработени портали на уеб страниците си да приемат жалби на потребители, добър сигнал обаче би било присъединяването на ДКЕВР към тези които имат! Ход в полза на всички – потребители, доставчици, държавата като цяло и да не забравяме самия регулатор – това би било излъчване на онази добра новина, от която ДКЕВР отдавна се нуждае.

 Адвокат Паскал Гонов