За съдебната реформа

Alea iacta est - Жребият е хвърлен ! С тези думи Цезар преминава река Рубикон, за да се изправи срещу противниците си.  

Както знаем от историята, за която напомня тази римска сентенция, поради  политическите опоненти на промяната,  Цезар преминава Рубикон и реформира до неузнаваемост Рим като установява диктатура.  По същия начин „Рубиконът“ на съдебната реформа в Република България предстои да бъде преминат.  Посоката на движение,   както при Цезар, обаче, не предвещава добри дни за Републиката !

Не на празничния 3 –ти Март, а два дена по-рано през 2008 год. в България се случи едно събитие, което следва да се определи като началото на промяната в съдебната система на гражданското и търговското правораздаване. Това е влизането в сила на новия Гражданско процесуален кодекс, с който акт се измениха принципите и правилата за касационно обжалване. За добро или лошо, на Върховен касационен съд се даде правомощието да плува във свои води и безконтролно по свое усмотрение да работи, тогава когато намери за добре.  Така, стартът на съдебната реформа в България датира още от 1-ви Март 2008 год., когато с политическо решение (130 години след Сан-Стефанския предварителен мирен договор) Българският върховен касационен съд получи инструмент да се еманципира от другите власти, за да бъде свободен. Този акт на добра воля и намерения от страна на Народното събрание, през 2008 год. бе израз на идеята да компенсира натовареността на съдиите от този съд в предходни периоди. Сега, вече е ясно, че това  постави началото на един край!

С появата на множеството определения по недопускане до касационно обжалване на стотици хиляди решения на второинстанционните съдилища, някои си мислеха, че въпросният край е за Върховния касационен съд, който самоограничи своите функции. Всички те грешаха! През 2009 год. ВКС с учудващ финес, за тази разнородна по интереси структура, иззе чужди правомощия, като с Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС си присвои правото „да съобразява“ прилагането на действащото републиканско законодателство  с настъпили обществени промени. Така, независимо от  Народното събрание, Върховният касационен съд се титулова с правото да дава нормативна рамка на обществените отношения. За нас, простосмъртните, остава да разберем дали тази нова функционалност е израз на бленувания от мнозина двукамарен парламент или е началото на края на триединството ( по Монтескьо) на държавната власт в република България.

Според мен, e второто, защото поради липса на традиции за работа като  горна камара и нулевото междуинституционално уважение в Република България,   новото самопозициониране на ВКС, ще доведе до деня, в който под капата ще се появи капитан и  ВКС ще скъсат пъпната връв с омразната им власт на народа, провъзгласявайки се за Imperium in imperio (Държава в държавата). Тогава, както е казал Хорации – по гръмотевиците от небето ще разберем, че Юпитер (Темида- б.моя) ни управлява.

Българската политическа история познава Народният съд, което е наименованието на извънредния съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като орган на революционен терор. Вероятно може да се получи и обратното – да имаме революционен терор като орган на Българския съд.   Управлението на България след втората световна война се осъществява от редуващи се правителства на мнозинства формирани от представители на определени съсловия (като изпълнение на програмата на Италианското фашистко движение от 1921 г.). Ние сме преживяли  властта на пролетариата (БКП), на партийните секретари и номенклатура (БСП), на докторите (СДС), на адвокатите (НДСВ), на полицаите (ГЕРБ), а по тази логиката вероятно при нас, за разлика от останалия свят, вместо властта на транснационалните корпорации, ще получим властта на магистратите. Наречете го спекулация, но сама по себе си раздутата съдебна администрация (над 9 000 човека според доклад на ВСС от 2009 год.), множество съдилища в малките градчета (представителство по места), спазването на строга дисциплина като следствие на йерархичността и наличие на охранителна въоръжена структура дават добра основа за размисъл какви сили могат да бъдат отприщени, ако главата заповяда на тялото.

Така че съдебна реформа отдавана започна, тя в момента се движи към своя Рим и задава въпроса # Кой Кого ?

За да не се налага да правим отново типичният български избор измежду две злини, ето няколко предложения:

  1. Regis ad exemplar – Първият да служи за пример.

    1. За да имаме съд - модел, който да служи като образец за добро правосъдие - да се създаде, чрез устройствен закон  Софийски/Столичен съд, който да обединява Районния и Градския. Съставите, в зависимост от това на коя инстанция се разглежда делото, да са едночленни (за първа инстанция) или тричленни за втора, а всички съдии да са със статут и натрупани практически умения като на окръжни съдии.  Като контрапункт на „сега“, където деца без житейски опит решават дела за 25 000 лв.

Да има специален мониторинг, съвместно с граждански организации, върху спазването на процедурните правила с фокус върху сроковете, случайният подбор на дела, вещи лица, временен синдик и др.

Идеята е най-натовареният съд в Република  България да спре да бъде спряган като лош пример и да стане флагман на промяната, при който съдиите ще са преминали предварителна 8- годишна школовка в други съдилища в страната, ще са натрупали и житейския опит да правораздават. Както при лекарите и военните  - да бъдеш съдия ще бъде кауза, а не средство за получаване на житейски удобства.

  1. За да се „пречисти“ съдийското съсловие:

    1. при спазване на максимата, че „рибата се вмирисва откъм главата…“, но без да се допускат унижения, последователна подмяна на състава на йерархично поставените на най-високото стъпало съдилища- съдиите във ВКС и ВАС, с намаляване  на възрастта за пенсиониране в Закона за съдебната власт.

    2. И да не забравяме, че „….  и рибата се почиства откъм опашката“ – за постигането на която цел да отпадне „несменяемостта“ на съдиите.

  2. За да се подобри публичният имидж на съда:

    1. Национални избори за председателите на ВАС и ВКС. За това, вярно е, че е необходима конституционна реформа. Идеята е председателите на тези съдилища да бъдат пряко и лично заинтересовани от подобряване на публичния имидж и резултата от  дейността осъществявана от подопечните им институции. Разбира се, това може би ще ги превърне и в политици, но пък рамката ще е  установена от закона, а не като съдия Иван Григоров или пък съдия Лозан Панов, които съпреживяваха и политически тегоби, без някой да им е дал мандат за това.

    2. Отчетност на главния прокурор пред Народното събрание

  3. За да се оптимизира разходната част в бюджета на съдебната власт

    1. Да се закрият съдилищата в градове с население под 15 000 души

    2. Да се оптимизира щата на съдебната администрация.

  4. За да се допринесе към проекта за електронното управление в Република България:   

    1. Въвеждане на електронния документ, като възможност за иницииране на съдебни производства.

    2. Създаване на електронни досиета на делата и он-лайн достъп на упълномощените адвокати, независимо от коя  колегия са, до електронна папка на делото.

  5. Създаване на парламентарна/правителствена комисия за цялостна оценка на въздействието на ГПК ( в сила от 2008 год.) върху правоприлагането и дейността на съдилищата.

Горните предложенията не са мое откритие, а са опит за обобщение на вижданията на практикуващи юристи, повлияни от практиката в европейски страни и САЩ.

Като заключение, видно от резултатите от проучване на общественото мнение за дейността на ВСС и Съдебната власт през 2014 год. (публикувани на сайта на ВСС), съдебната система е  претоварена и трудно работеща, а нейните членове в мнозинството си не се отличават със изразена неудовлетвореност от status quo. Това се дължи преди всичко на една криво разбрана колегиалност, еманация на която е  царуващата  максима, че на колега-съдия нищо не се отказва. Отношението към изразните средства на тази колегиалност и влиянието й върху  резултатите от работата на Българския съд, във всички други слоеве на обществото, отдавна е преминало нивата на търпимост. Това показва, че промяната в съдебната система е мислима само като инвазия, политически инициирана и осъществена чрез инструментариума на законодателната власт. Нужен е силен политически ангажимент, за да бъде спрян  съдебният Цезар да влезе в Рим. Ако не, ….ave Caesar, morituri te Salutat !


Адв. Паскал Гонов

Тема с продължение:  Венецуелският Върховен съд си присвои правомощията на парламента