КОЛКО СКЪПА Е ЗЕЛЕНАТА ЕНЕРГИЯ?

Решение № ЕЕ-1/от 27.05.2014 г. на ДКЕВР за пореден път изведе на преден план „проблемите“ в Българската енергетика свързани с изкупуването на „скъпата“ зелена енергия. За последните 7 години ВЕИ са традиционно обвинявани за несгодите спохождащи енергийния пазар, като не до толкова желани, но неизбежни, предвид ангажиментите поети с асоциирането на България към ЕС. В действителност „зелената енергия“ среща подобно отношение и в редица други страни членки на съюза. Това даде повод на Европейската комисия да посочи в своето Разследване в енергийния отрасъл от 2007г.1 социалното неодобрение като една от пречките пред промотирането и увеличаването дела на ВЕИ в крайната консумация на енергия.

В действителност, основната причина за социалното недоволство се корени във високата цена, на която се реализират продажбите на „зелена енергия“. Нужно е да се отбележи обаче, че цената за изкупуване и количествата които следва да бъдат изкупени, се определят именно от държавата, посредством предоставяната държавна помощ. Така, от една страна, Държавата регламентира със закон цената и задължава НЕК да изкупува цялата произведена енергия, а от друга страна търси оправдание за дебалансираната енергийна система и генерираните свръх разходи във ВЕИ дружествата. Съгласно поетите ангажименти по Директива 2009/28 ЕС, възпроизведена в Закон за енергията от възобновяеми източници, България осигурява подходящи стимули и политики за развитие на производството на „зелена енергия“ за изпълнение на определената за страната квота съгласно стратегия 2020 - 16% от крайното потребление осигурявано от възобновяеми източници.

До скоро, най-лесният за прилагане стимул бе този на завишената изкупна цената на зелената енергия. Към настоящия момент е заложена задължителна (регулирана) преференциална цена за изкупуване на енергия от ВЕИ. Тази практика за определяне на цената обаче, както посочихме, причини социални брожения в Европа. По тази причина, в някой други страни членки на ЕС се промени подхода в „регулирането на ценообразуването“. Така стана в Германия, която си постави амбициозната цел ВЕИ мощностите да заменят тези на атомните централи, за разлика от България, където електроенергията генерирана от нова АЕЦ се предполага да излекува болния от бедност енергиен пазар на страната. В Германския Енергиен закон наред с фиксираната премия, която зависи от вида използвана технология, се въведе и т.н. „плъзгаща се премия“ с цел да позволи по – ефективна търговия на спотовите пазари. Последната предвижда продавачът да получи за единица енергия премия в размер на разликата между средната пазарна цена и фиксираната премия за вида технология. Така, ако цената, на която се продава енергията е по-висока от средната пазарна, е възможно реализиране на печалба по-голяма от фиксираната тарифа. Целта на този пример е да се постави акцент на ролята на държавата в определянето на държавна помощ, чийто размер следва да е „достатъчен“, за да се постигнат целите на Европейското законодателство. Нито повече, нито по- малко.

Каква е реалната пазарна цена на „скъпата зелена енергия“? На спотовите пазари енергията се продава на цена, съответстваща на производствените разходи. При определена фиксирана държавна помощ, енергията от ВЕИ на свободния пазар може да бъде продавана при цена 0, като печалбата ще се реализира чрез предоставяната държавна помощ. Какви биха били последиците от това? Цената на енергията на свободния пазар би следвало да се повлияе положително от предлагането на евтина „зелена енергия“, а от това имат полза всички тези клиенти (както посочи Комисията в свое решение от 14.04.2010 год., постановено по дело 39351, относно Swedish Interconnectors), които могат самостоятелно да закупуват нужното количество енергия. Наред с това, енергията от ВЕИ ще играе по-малка роля в балансирането на системата с ограничаването на количеството търгувано на регулирания пазар, като НЕК няма да реализира загуба на енергия поради изкупуване в количество превишаващо заявеното от крайните доставчици за нуждите на крайния потребител.

Най –трудно прилаганият стимул е изпълнение на задължението за изкупуване на всичко произведено от ВЕИ мощностите. В много европейски държави този стимул доведе до възникване на кризи на пазара, свързани със свръхпроизводството и проблеми с балансирането.

Най-рядко прилаганият стимул, от тези които са предвидени по европейските регулации е този свързан с възможностите с цел намаляване на разходите - инвестицията във ВЕИ мощности да се реализира на територията на една страна, но за нуждите на друга. Това е така, защото реализирането на тези международни проекти, регулирани от Директива 2009/28 в голяма степен зависи от капацитета и възможността на наличната интерконекторна инфраструктура да посрещне един такъв трансфер на мощности, което постави въпроса за необходимостта от допълнителни инвестиции в тази област с цел насърчаване на търговията с „зелена енергия“ в рамките на единния пазар. За страни, където стойността на инвестицията би бил най-малък (например България), подобни проекти биха могли да играят съществена роля в структурирането на енергийния пазар.

Като цяло, предвидените механизми са достатъчни за постигането на набелязаните в „Стратегия 2020“ цели, но специално за България актуално предизвикателството за държавната политика в областта на зелената енергия е отговорът на дилемата – дали или как НЕК да бъде освободена от отговорната функция на монопол по изкупуването, защото това статукво изкривява пазара и създава възможности за непазарно (нека да бъдем честни - политическо) поведение за въздействие върху производителите – нещо на което станахме свидетели тази година в България.

Предвид на всичко това, очевидно, постигането на хармонично развитие на енергийния пазар преминава през неговата максимална либерализация. При това не либерализация, каквато съществувава в момента на ниво крайно снабдяване, а осигуряването на свободна конкуренция между доставчици на енергия, в полза на крайния потребител. Не е нужно да сочим, че това е вече реализирано в редица страни от Западна Европа. Това, което следва да се посочи обаче е, че в тези страни се оформя самостоятелен пазар за „зелена енергия“, като отделен продукт, предлаган от конкретни доставчици. Принципа и маркетинговата стратегия са същите като при минералната вода и био продуктите. Който иска ще си купи.

Адв. Ивелин Чернаев

1 Разследването на Комисията в енергийния отрасъл от 10.01.2007 год. служи като основа за приетите през 2009 г. директива 2009/72 и 2009/73 както и 2009/28