СВОБОДНАТА СМЯНА НА ДОСТАВЧИКА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД КЪМ ЛИБЕРАЛИЗИРАН ПАЗАР – ФАКТИ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

През 2015 г. пазарът на електрическа енергия трябва да бъде изцяло либерализиран и постепенно интегриран с тези в другите страни членки на ЕС. Такива са изискванията на третия либерализационен енергиен пакет на Европейския съюз и българското законодателство. Това означава, че всички клиенти, в това число и малките стопански клиенти, присъединени на ниво ниско напрежение, ще купуват електрическата енергия по свободно договорени цени от доставчици в целия Европейски съюз. Идеята е, ефективната конкуренция да предложи на потребителите възможности за намаляване на цената.

Всъщност, този ефект на „по-ниската цена“, там където има свободен пазар, наблюдаваме и в момента. Ценовите нива са от 5 до 15% по-ниски от регулираните.

2007 година бележи началото на нормативното установяване на правилата на свободния пазар на електрическа енергия в България. В действителност, още през 2004г. са сключени първите договори по свободни цени, като този пазар работи само за големите стопански потребители, т.нар базова индустрия. Много от тях имат непрекъснат цикъл на производство, присъединени са на високо напрежение и имат сравнително постоянна и в големи размери консумация на електрическа енергия, и съответно представляват интерес за всеки търговец на електрическа енергия. Неслучайно тези клиенти поставиха началото на либерализацията. Интересът от излизането им на пазар е общ за всички по веригата. Както за самите дружества, предвид по-ниската цена, която заплащат, така и за търговците, които си гарантират търговията с по-големи и относително постоянни количества електрическа енергия, спестява проблеми при балансирането и гарантира печалби от дейността. С изменението на Закона за енергетиката от месец юли 2012г. малките и средни клиенти, присъединени на средно напрежение също излязоха на свободния пазар. До 1 октомври 2013г. те следваше да се свържат с търговец на свободния пазар, от когото да купуват електрическата енергия, необходима за бизнеса им. Тези клиенти, обаче, вече са предизвикателство.

Това е така, защото търговията с електрическа енергия в България е организирана като комбинация между класическия пазарен модел и административно - команден, с два компонента – договорен и регулиран. По този начин, „класическата роля“ на пазара - да определя цената на стоката според търсенето и предлагането, до известна степен е ограничена. Всъщност, индивидуалният профил на консумация на клиента, позиционирането на търговеца на пазара и резултата от балансирането са сред основните фактори, определящи крайната цена на електрическа енергия.

Според данните на Електроенергийния системен оператор, към 08.04.2014г., пазарът на електрическа енергия обхваща 9 производителя, 2894 потребителя и 62 търговци, от тях 14 са и координатори на балансиращи групи. След 2015 година, вероятно тези цифри ще се променят само в частта на регистрираните потребители. Тук е и добрата, и лошата новина.

Добрата - крайният потребител ще може действително да избере доставчика си измежду тези 62 и да го смени, без допълнителни условия, в рамките на три седмици.

Лошата – увеличаване на „търсещите“, ще затрудни организацията на пазара и ще задълбочи съществуващите проблеми. Кои са те?

А) Липсата на информация, която да даде възможности за избор. В закона не е предвиден и не е изграден регистър за актуалните цени на пазара, които предлагат търговците.

Има регистър на участниците на свободния пазар на електрическа енергия поддържан от Енергийният системен оператор (ЕСО), който е качен на сайта им. Същият е изготвен по години, като са включени всички регистрирани някога търговски участници на свободния пазар на електрическа енергия от 2004г. до момента. Друга информация в този регистър няма.

Има и регистър на издадените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) лицензии за период от 2000 г. до настоящия момент. Данните се отнасят до номера на лицензията, срокът й на действие, описание на вида на дейността и забележки, но и тук друга информация липсва.

На практика, свързването с търговец, който да осигури доставката на електрическа енергия по отношение на стопанските потребители, присъединени на средно напрежение, става на случаен принцип. Често се ползват съвети на близки, познати и колеги. Именно поради тези обстоятелства, най-често „новобранците от 2013 г.“ – потребителите на средно напрежение, предпочитат да сключат договор с лицензирания търговец от групата на това дружество, към мрежата на което е присъединен, отколкото да навлизат в „непознати води“. Най-често, тези дружества са част от структурата на някоя от трите групи – ЧЕЗ, ЕВН или ЕНЕРГО-ПРО. Ето как, нагледно липсата на информация „закрепостява“ потребителите към познатото и всъщност блокира свободния пазар.

Б) Лошото балансиране.

За да може да се ползва напълно от предимствата на свободния пазар, освен към търговец, клиентът следва да се присъедини и към балансираща група. Тази група има координатор и цели вътрешно разпределение между участниците на небалансите - излишък или недостиг от електроенергия. За разлика от регулирания, в условията на свободен пазар потреблението трябва да бъде точно прогнозирано за всеки час. Всяко отклонение на реалното потребление спрямо прогнозата представлява „небаланс“ и е съпътствано с допълнителни разходи. Нормативно е предвидено съществуването на пазар на балансираща енергия, който в момента все още не функционира. Актуалните към момента цени, по които ЕСО продава енергията за покриване на недостиг, са съответно 186.65 лв./MWh, а за изкупуване на енергията, която представлява излишък - 27.89 лв./MWh. При сравнение с пазарната стойност на електрическата енергия – средно около 90 лв./ MWh, ясно е, че едно лошо балансиране ще окаже сериозно отражение върху крайната цената, която ще платят потребителите присъединени на ниско напрежение. А списъкът с регистрираните координатори на балансиращи групи е съставен едва от 14 лица.

Посочените по-горе ценови нива за небаланси вероятно ще се променят, когато пазарът на балансираща енергия заработи по-късно тази година. Очакванията са ускоряването на темповете на развитие на процесите в тази посока да се базира върху изменението и допълнението на Правилата за търговия, обнародвани в Държавен вестник бр. 39 от 9.05.2014 г.

В публикуваното в тази връзка на сайта на ЕСО ЕАД Съобщение за прилагане на ПТЕЕ в пълен обем се казва: „Отчитайки сериозното забавяне на старта на прилагането на почасов пазар в България и необходимостта от балансиране на всички сделки с електрическа енергия, като единствена предпоставка за прозрачност и равнопоставеност при поемане на разходите за балансиране от всички участници в пазара, „ЕСО“ ЕАД обявява 01 юни за начална дата, от която брутните и нетни графици от координаторите на балансиращи групи, доставчиците на балансираща енергия и останалите търговски участници, следва да се подават в системата за администриране на пазара MMS, и заедно с отчетените данни от средствата за търговско измерване и регистрирана информация от диспечерските системи на оператора, ще служат за основа за финансови разплащания с „ЕСО“ ЕАД. ….. Много важно условие за стартиране на пазара е изпълнението на всички оставащи действия и приключване на процедурите по регистрация на координаторите на балансиращи групи и доставчици на балансираща енергия в рамките на месец май 2014 г., както и финализирането на договорно-правните отношения между координаторите и вътре в балансиращите групи.“.

Не е нужно да бъде правен коментар на съобщението, защото мина доста време от началото на либерализацията на пазара и всички сме свидетели на реалностите.

С оглед на горното, вероятно няма да е грешка, ако с цел даване на прогноза за развитието на пазарните отношения в рамките на предстоящата пълна либерализация, бъде направена аналогия с процесите, на които бяхме свидетели при смяната на доставчик на мобилни услуги. Началото на промяната беше фиаско и предизвика широка вълна на недоволство сред потребителите. Проблемите там бяха генерирани от договорните клаузи за автоматично подновяване, от неясните и неоснователно усложнени процедури при прекратяване на договорите и за преносимостта на номер от един към друг оператор. Всъщност, в един момент се оказа че свободен пазар е невъзможен, защото повечето потребители бяха „закрепостени“. Все пак, след дълго и мъчително прехвърляне на топката в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), бяха направени промени в Закона за Електронните съобщения и в изискванията на КРС към мобилните оператори с цел защита на крайните потребители. Тези промени „отпушиха“ пазара, но пътят до тях демонстрира трудностите, които съпровождат процесите на демонополизация.

Казаното по-горе, илюстрира необходимостта от изграждане на система от превантивните мерки, които следва да се предприемат в сферата на свободния пазар, за крайните клиенти на електрическа енергия, за гарантиране на техните основни свободи на либерализирания пазар. В тази връзка, няколко предложения:

На първо място: осигуряване на пълна, актуална и постоянна информираност на клиентите за състоянието на пазара на електрическа енергия, активните участници, техните цени, пакети услуги и допълнителни условия. Основно този процес следва да бъде под мониторинга на ДКЕВР. По Закон регулаторът  трябва да работи прозрачно, безпристрастно и последователно, като създава условия за конкуренция и гарантира възможностите за избор на доставчици. Регулаторните органи в Австрия, Германия и Великобритания също работят по същите принципи, но там резултатите са други. В тези страни е осигурена непрекъсната информираност на потребителите относно възможностите за избор на търговец чрез широки информационни кампании, разяснителни брошури, нарочно организирани уеб сайтове. От тези сайтове, по предварително зададени от клиента данни, могат да бъдат получени най-изгодните предложения, като се осигурява избор измежду поне двама търговци на електрическа енергия. Тези добри практики от вече действащи и устойчиви пазари следва да бъдат въведени и в България, като по този начин се създадат възможности за информиран избор на потребителите, като стълб на либерализацията.

На второ място своевременно следва да се вземат мерки за ясното и подробно нормативно уреждане на процедурите за смяна на доставчик от страна на крайните клиенти и най-вече за начините, по които битовите потребители могат да сменят своя доставчик на електрическа енергия.

На трето място е необходимо да се гарантира безпрепятственият достъп и присъединяване до преносната/ разпределителните мрежи, чрез прозрачна регулаторна процедура, която да осигурява равнопоставеност за всички заинтересовани страни. Достъпът до мрежите е гаранция за отваряне на пазара, както на ниво търговия на едро, така и на ниво търговия на дребно с електрическа енергия, което от своя страна е съществено за осигуряването на възможност за крайния клиент да смени доставчика си. Въпреки транспонирането в националното законодателство на мерките, предвидени в Третия либерализационен пакет, за осигуряване на независимост, е необходимо осъществяването на ефективен контрол за тяхното прилагане на практика. Това е от съществено значение за предотвратяването на възможностите икономическите групи, част от които са мрежовите предприятия, да се възползват от вертикалната си интеграция с цел нарушаване и ограничаване на правата на потребителите. Според изискванията на Третия либерализационен пакет една от задачите на националния регулаторен орган е да следи дейността на вертикално интегрираното предприятие, така че то да не може да се възползва от вертикалната си интеграция с цел нарушаване на конкуренцията. Във връзка с процедурата, условията и администрирането на процеса по смяна на доставчик в Комисията за защита на конкуренцията има образувано производство (КЗК-305/554/2013 г.) за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 15 и чл. 21 от ЗЗК от тези дружества. Това за пореден път път идва да покаже сериозността на проблема и необходимостта от решителни мерки за предотвратяване на натрупването на негативи, което в условията на усложнената международна ситуация по отношение на гарантиране на доставките на суровини, би задълбочило и без това тежкото състояние на системата.

В заключение би могло да се отбележи, че либерализацията на пазара на електрическа енергия ще е един дълъг процес и първите стъпки неминуемо ще бъдат съпроводени от трудности, но в крайна сметка планирането и своевременното решение на проблемите ще бъде правилният път, който ще допринесе за адекватната защита на потребителите.

Адв. Женета Даскалова